Решение № 531

към дело: 20165400500287
Дата: 11/17/2016 г.
Председател:Тоничка Кисьова
Членове:Мария Славчева
Зоя Шопова
Съдържание

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.268 и следващите от ГПК,във вр. чл. 226 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1193 от 25.05.2016година на „.-О. З.Е., срещу Решение №84 /21.04.2016г. постановено по Г.д. № 300/2015г. по описа на Златоградски районен съд .
С въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.Твърди се с пространни оплаквания,че атакуваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка,тъй К. не е допуснал и съдебно-медицинска експертиза,поискана в отговора на исковата молба.На следващо място се поддържа оплакване,че първоинстанционния съд е стигнал до неправилни фактически и правни изводи, и грешно е възприел, че са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо място се прави оплакване,че нарушението на процесуалния закон е довело и до нарушение на материалния закон К. първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. и се излагат пространни оплаквания.
На следващо място се поддържа оплакване за неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на паричния еквивалент на търпените от ищцата болки и страдания ,К. счита определеното от първоинстанционния съд обезщетение е силно завишено и не съответства на търпените от ищцата болки и страдания и тяхната продължителност.Поддържа се в заключение, че след правилна преценка и анализиране на събрания по делото доказателствен материал, единственият правилен извод, който може да бъде формиран, е че в конкретния случай, водачът на лекия автомобил няма вина и не е нарушил нито една от разпоредбите на ЗДвП, а ПТП се дължи на непреодолима сила.Моли въззивният съд да разгледате спора по същество, К. постанови друго решение съобразено разпоредбите на закона и събрания по делото доказателствен материал, с което изцяло да отмени обжалваното решението и да отхвърли предявения иск.
Жалбоподателят „. – О. застраховане” Е. С., редовно призован, не изпраща П..
Въззиваемите Е. Г. Ч. и Р. Г. Ч. К. законни представители на М. Д. Ц. Ч. редовно призовани не се явяват. В писмено становище процесуалният им П. А.В. поддържа становище за неоснователност на жалбата,изразено и в писмения отговор.
Окръжният съд, след К. взе в предвид направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,както и направи съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима,поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.
С атакуваното съдебно решение е осъден ДЗИ О. З.” Е., ЕИК * със седалище и адрес на управление: Г. С., Р. „Средец“, У. „Г. Б.“ № 3, ПК 1000 на осн. чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) вр. с чл.45 и чл. 86 ЗЗД да заплати на малолетната Ц. Е. Ч. ЕГН *, представлявана и действаща Ч. своите родители и законни представители - Р. Г. Ч. ЕГН * и Е. Г. Ч., ЕГН *, Ч. пълномощника си А. С. С. В. от АК С., личен № * от ВАС, сума в размер на 21 000,00 (двадесет и един хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпили увреждания в резултат на станалото на 20.11.2014 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 20.11.2014 г. до окончателно изплащане на сумата,както и е осъден „. О. З.” Е., ЕИК * със седалище и адрес на управление: Г. С., Р. „С.“, У. „Г. Б.“ № 3, ПК 1000 на осн. чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) вр. с чл.45 и чл. 86 ЗЗД да заплати на Р. Г. Ч. ЕГН * и Е. Г. Ч., ЕГН *, със съдебен адрес за призоваване: Г. П. У. „. П. 1. . 1 разноски по делото в размер на 2 878,50 (два хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и петдесет стотинки) лева.
При извършена служебна проверка на валидността на обжалваното решение, съдът намира, че същото е постановено от надлежен съд, в кръга на правораздавателната му власт, изготвено е в писмена форма, подписано и съдържа ясни мотиви за изразената от съда воля, поради което същото не е нищожно.
При извършена служебна проверка на допустимостта на решението в обжалваната му част, съдът намира, че същото не е недопустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), при спазване на правилата за подведомственост и подсъдност, налице е правен интерес за водене на исковите .
Предвид правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК с оглед ограниченията за проверка правилността на решението от посоченото в жалбата, съдът намира, че във въззивната жалба е посочен порок за неправилност на обжалваното решение поради неговата незаконосъобразност,необоснованост и съществени процесуални нарушения.
Окръжният съд счита, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд,поради което не следва да я повтаря и на основание чл.272 от ГПК препраща към постановения съдебен акт.
Пред окръжния съд по искане на жалбоподателя и във връзка с твърдението,че е допуснато съществено процесуално нарушение от районен съд отказал да назначи поисканата от ответното дружество СМЕ, въззивният съд допусна съдебно медицинска експертиза,която съдът възприема К. обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните по делото,вещото лице по която Д. Б.,специалист по неврохирургия към клиниката по неврохирургия при У. „Св.Г.“Пловдив дава заключение,че аневризмата на мозъчни съдове е тежко заболяване, което може да протече без оплаквания дълъг период от време (понякога- и до края на живота на човек). Ако, обаче, аневризмата руптурира, в мозъка се излива различно количество кръв в субарахноидното (под меките мозъчни обвивки), субдуралното (под твърдата мозъчна обвивка), интрацеребралното (вътре в мозъчното вещество) или интравентрикуларното (в мозъчните ликворни стомахчета) пространства. Това е остро настъпващ момент (понякога описван К. „удар"), при който се изявява различна по интензитет помраченост на съзнанието и мозъчна симптоматика- от много лека (леко главоболие, стягане на врата, ясно съзнание) до много тежка (кома, заплашваща смърт). Според вещото лице диагностицирането, оперативното и консервативно лечение на мозъчната аневризма е най-сложното направление в Неврохирургията.Въз основа на горепосоченото обобщение вещото лице счита,че аневризмите са локално разширение на мозъчните артерии с форма на торбичка и са разположени по големите кръвоносни съдове на мозъчната основа. Те увеличават своята големина бавно и постепенно и когато достигнат диаметър от 6 до 15 мм. често руптурират- стената им се спуква и се получава кръвоизлив. Разполагат се в предните отдели на Вилизиевия кръг (мрежа от основните кръвоносни съдове на мозъка, разположена в основата му) в 85% и останалите 15% - във вертебробазиларната (мрежа от кръвоносни съдове, кръвоснабдяваща задната, тилна част на гл. мозък и малкия мозък) система. По размери се разделят на малки - до 10 мм, големи - 11 до 24 мм и гигантски -25 и повече мм. При 25-30% от случаите могат да бъдат множествени. Демографска характеристика: годишната честота на САК (субарахноидален кръвоизлив, т.нар. кръвоизлив под меките обвивки на мозъка) варира от 6 до 16/100 000 души население, в повечето статистики 10-12/100 000. Срещат се при всички възрасти, най-вече между 40 и 60 годишни, съотношение мъже:жени - 2:3. Смъртност от първи кръвоизлив около 30-35%. Инвалидизация с различна степен на невродефицит 30-35%. Пълно възстановяване-30-40%) от случаите.Според вещото лице стената на мозъчните аневризми се отличава от нормалната стена на артериалните съдове. Това е вроден дефект, който търпи динамични промени: мускулният слой липсва, еластична мембрана съществува само в част от стената на аневризмалния сак и към дъното му постепенно изчезва напълно, затова най-тънката част от стената на аневризмата обикновено е нейното дъно, където най-често се получава руптура. При спукване на аневризмалния сак, се излива различно количество кръв в меките мозъчни обвивки- субарахноидното пространство (мястото върху кората на мозъка и мозъчните гънки, което е покрито с паяжиновинна ципа и в него са разположени хранещите мозъка съдове. По основата, както и вътрешността на мозъка, има по-широки арахноидни празни пространства, които са изпълнени с ликвор- т.нар. цистерни). Тютюнопушенето, високото кръвно налягане, наднорменото тегло и някои ендокринни заболявания увеличават риска от спукване на аневризма. Може да се обобщи, че руптурата на мозъчна аневризма може да причини минимален САК и бързопреходни общомозъчни оплаквания, но и по-голям САК, както и субдурален (между мозъка и костта- 1-2%), интрацеребрален (вътре в мозъчното вещество- 20%) или интравентрикуларен (вътре в мозъчните стомахчета- 20%) кръвоизлив, които да предизвикат рязко тежка мозъчна симптоматика с всички произтичащи от това последствия, вкл. и смърт. Няма изработена единна измервателна оценка на количеството на кръвоизлива и точна корелация между количеството кръв и тежестта на клиничната картина. Причини за субарахноиден кръвоизлив биха могли да бъдат: Вътречерепна аневризма (51%) , Хипертонична болест (15%>), Артерио-венозни малформации (6%), Кръвни и други заболявания (6%>), Неизяснена причина (22%).Относно протичането и отразяването на руптурата на мозъчна аневризма вещото лице сочи,че причинява различни поражения. Най-често руптурата на мозъчна аневризма и последвалия САК биват усетени внезапно, защото дори и минималното количество кръв, навлезнало в меките мозъчни обвивки, и в ликворните простнаства, изпълнени с бистър ликвор, води до дразнене на мозъчните обвивки (меки и твърда- т. нар. пиа матер и дура матер), мозъчен оток, спазъм на артериалните мозъчни съдове с причинена мозъчна исхемия и клинични прояви К. рязко главоболие, стягане на врата, гадене, повръщане, помраченост на съзнанието в различна степен. При спукване на стената на аневризмата се излива различно количество кръв в т.нар. субарахноидно пространство- междините върху кората на мозъка и мозъчните гънки, които са покрити с арахнаоидалната (паяжиновинна) ципа и в тях са разположени хранещите мозъка съдове и ликворните пространства. На места, по основата на мозъка, има по-широки арахноидни празни пространства, които са изпълнени с ликвор- т.нар. цистерни; при един САК, те също биха могли да се изпълнят с кръв. При субарахноидният кръвоизлив (САК) мозъчните оплаквания започват с главоболие, гадене, повръщане, различна степен на помраченост на съзнанието, прояви на невродефицит (парези/парализи на крайници, черепномозъчни нерви и т.н.). Тези симптоми се групират в 5-степенна Скала на Ншй&Незз за оценка тежестта на САК (1 степен- асимптомни, 2- главоболие, без парези, 3- сънливост, лека пареза, 4- тежка сънливост, тежки парези, 5 степен- кома!). Диагностицирането на руптурирала мозъчна аневризма и САК се осъществява Ч. КАТ (скенер) на мозъка, ЯМР на мозъка, лумбална ликворна пункция, мозъчна ангиография (изследване на мозъчните съдове с контрастна материя). Веднага се назначава консервативна терапия с лекарства: реанимация, аналгетици, кръвоспиращи, калциеви антагонисти, противооточни, симптоматични средства. Според вещото лице при болни в стадии 1, 2 и 3 по скалата на Ншги&Незз в най-кратки срокове след осъществяване на диагностичния оптимум,при болни в стадии 4 и 5 по спешност, ако има асоцииран интрацеребрален или субдурален хематом с дислокация,при болни в стадии 4 и 5 с остра хидроцефалия (раздуване на мозъчните стомахчета с ликвор, поради блокирано и затруднено оттичане към гръбначния мозък) - вентрикулен дренаж (тръбичка поставена във вентрикулната система, за да изкарва излишния ликвор).Според вещото клиничната картина при един САК на руптурирала аневризма е многообразна и зависи от много фактори, затова трудно може да бъде типизирана и описана теоретично. Освен това, тежестта на оплакванията и състоянието на пациента, зависят от продължителността, големината, местоположението на САК, както и от индивидуалните особености на организма. Симптоматиката на руптуриралата мозъчна аневризма се проявява с различна тежест и продължителност. Много често САК протича само К. остър пристъп на главоболие, тежест и стегнатост на тила за няколко дни, такива болни не търсят лекарска помощ. В други случаи много от болните още в началото изпадат в помраченост на съзнанието в различна степен, чак до степен на кома.Някои от тях може да загинат, други се възстановяват дълъг период от време. След прекаран САК при руптурирала мозъчна аневризма, пациентът може да придобие траен неврологичен дефицит: психични промени, пареза/парализа на крайниците и/или ЧМН (черепно-мозъчни нерви), говорни дефекти, епилептични припадъци.Според вещото лице протичането на руптурата на аневризма при С. К. по писмени данни от делото, трудно може да се направи заключение за механизма на руптуриране на мозъчна аневризма, но съвкупно от свидетелските показания и аутопсионна находка, може хипотетично да се предположи, че С. К. е получила преди претърпяната автомобилна катастрофа, субарахноиден кръвоизлив от руптурирала мозъчна аневризма на Артерия каротис интерна (вътрешната сънна артерия) и оплакванията й от главоболие и „че нещо й е лошо" , когато закарала децата на плуване в Златоград (настояване пред децата да тръгват, преди да са завършили плувните занимания на басейна, защото „й е лошо"), са проява на общомозъчна симптоматика, дължаща се на причиненото дразнене на мозъчните обвивки от излялата се кръв и спазъм на артериални мозъчни съдове. Полученият субарахноиден кръвоизлив постепенно е довел до мозъчен оток, исхемия на мозъка, мозъчен вазоспазъм, които съответно прогресивно са утежнили мозъчната симптоматика: помрачаване на съзнанието (изпадане в безсъзнание), внезапно настъпила слабост на крайниците (обща мускулна хипотония, вероятно пареза), изпадане в безпомощно могат да се дължат на много други фактори: колебания в артериалното налягане, психическа и физическа преумора, стрес, а освен това са и с относителен характер. Поради това, тези показания (дадени от лаици), нямат абсолютна медицинска достоверност. Главоболието е оплакване с хипотетична величина и декларативен характер, неподлежаща на оценка по единна скала.Според вещото лице обобщеният отговор на въпроса е,че доказаната (при аутопсията) руптурирала аневризма при водачката Снежана Карафезиева е довела до масивна субарахноидна хеморагия-кръвоизлив, разлят по ликворните цистерни и пространства в основата на мозъка, вкл. и около малкият мозък и мозъчният ствол (на широка площ), прониквайки и в мозъчните стомахчета. При получените дразнене и подтискане на мозъчната дейност, вазоспазъм на мозъчните съдове, общ мозъчен оток, исхемия и дифузна мозъчна компресия, К. е изпаднала в безпомощно състояние (безсъзнание и безконтролно отпускане на тялото и крайниците).Според вещото лице от д
анните от свидетелските показания („...тя се е навела напред, загубила контрол над управлението на колата, колата започнала да криволичи и вместо спирачка е дала газ...") и обективизираните при обдукцията масивен базален субарахноидален кръвоизлив, причинен от руптурирала аневризма на вътрешната сънна мозъчна артерия, окървавен ликвор в мозъчните стомахчета, изразеният мозъчен (главен мозък, мозъчен ствол и малък мозък) оток и компресия на мозъчните структури, вкл. притискането на малкомозъчните хемисфери в големия тилен отвор (т. нар. „малкомозъчно вклиняване"-на долната повърхност на сливиците е отпечатан големият тилен отвор) са поставили водачката С. К. в безпомощно състояние и в невъзможност да контролира поведението си и действията си и да управлява автомобила. Описаното безпомощно състояние се изразява в загуба на съзнание, неконтролирано отпускане на мускулите на тялото и крайниците, и в крайна сметка- невъзможност на човек да изпълнява осъзнати действия с тялото и крайниците си, които произтичат от нормалното функциониране на човешкият мозък и нервната система и са необходими за управлението на автомобил (сложна и изискваща значителна концентрация и внимание дейност).Вещото лице дава заключение, че последвалите ПТП и смърт на С. К., лишават експертната оценка от пълна категоричност, защото не е възможно проследяване на клинична картина, образна диагностика на мозъчната патология и обективност при изследването.Въз основа на свидетелските показания (св. К. В. Х.-38 г.) С. К. е имала оплаквания от прогресиращо главоболие и обща неразположеност известно време преди инцидента с ПТП,които оплаквания са характерни при субарахноидален кръвоизлив, следствие от руптурирала мозъчна аневрезма. Според експертизата подобни оплаквания могат да се срещнат и при други състояния К. повишено артериално кръвно налягане, физическа и психическа преумора, стресови ситуации, вирусни заболявания и пр., но предвид обективната аутопсионна находка- руптурирала аневризма на Артерия каротис интерна и масивна субарахноидна хеморагия приема, че С. К. е получила мозъчен субарахноидален кръвоизлив при руптура на аневризма в мозъка. Симптомите при изливането на кръв в мозъка от спукване на аневризмата са прогресирали и са довели до влошаване на състоянието й: помрачаване на състояние. Предвид последвалото ПТП с летален (смъртен) изход, не може да се твърди със сигурност, до каква степен е било помрачено съзнанието (сомнолентност, сопор или кома?; количествени степени на помрачено съзнание ), нито каква е била мозъчната симптоматика.
Не трябва да се забравя, че описаните в свидетелски показания оплаквания на С. К. от главоболие и, че й е лошо
съзнанието, изпадане в безпомощно състояние и загуба на контрол над автомобила. Също така, съдейки по голямото количество кръв, изляло се в гръдната клетка при травматичното разкъсване на аортата при ПТП (3550 мл.), става ясно, че в момента на травмата, сърцето е изпомпвало кръв към аортата, т.е. С. К. е била със сърдечна дейност. При смърт няма сърдечна дейност. Следователно отговорът на зададения въпрос, кое увреждане е настъпило първо, е,че руптурата на мозъчната аневризма е настъпила първа и субарахноидалния кръвоизлив в мозъка е бил факт по време на настъпване на травматичното разкъсване на аортата при ПТП.
При тази фактическа установеност,съдът направи следните изводи:
Искът е предявен преди влизане в сила на новия Кодекс на застраховането на 01.01.2016 г., поради което настоящият казус не е в приложното поле на чл.432, ал.1 КЗ, тъй К. съгл. 22 от ПЗР не се установява да е договорено друго след тази дата,поради което предявеният иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.),К. от увреденото лице се претендира обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното поведение на деликвента, поради което подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Преценката на доказателствата в тяхната съвкупност води до извода, че вследствие на ПТП ищцата е получила травматичните увреждания посочени в исковата молба и установени с назначената съдебно медицинска експертиза, а именно: Контузия на главата. Сътресение на мозъка; Контузия на лицето. Охлузвания по лицето; Контузия на шията и гръдния кош. Охлузвания на шията и на гръдния кош; Разкъсно контузна рана на лявото коляно. Лезия на предния голямо пищялен мускул; Настъпило е усложнение – травматична пневмония вдясно,които по своите медико-биологични признаци две от тези увреждания представляват средна телесна повреда, а останалите – лека телесна повреда. По делото е установена причинно следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилото ПТП на 20.11.2014 г., както и е изяснен механизма на тяхното причиняване, установен с назначените от районен съд експертизи.
С атакуваното решение е прието при действието на разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ(отм.) следва да се приеме, че сключената застраховка „ГО“ покрива и отговорността за настъпилите вреди, причинени от Сн. К., която е била водач на застрахования автомобил и следва да се счита упълномощена да управлява същия,К. е осъден ответника „. О. З.” Е., ЕИК * със седалище и адрес на управление: Г. С., Р. „С.“, У. „Г. Б.“ № 3, ПК 1000 на осн. чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) вр. с чл.45 и чл. 86 ЗЗД да заплати на малолетната Ц. Е. Ч. ЕГН *, представлявана и действаща Ч. своите родители и законни представители - Р. Г. Ч. ЕГН * и Е. Г. Ч., ЕГН *, Ч. пълномощника си А. С. С. В. от АК С., личен № * от ВАС, сума в размер на 21 000,00 (двадесет и един хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпили увреждания в резултат на станалото на 20.11.2014 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 20.11.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
Решението е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ДЗИ„О. застраховане” С., е поело задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство.По делото е доказана и увредата на третото лице – ищцата по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира К. пълно и компетентно изготвено,съгласно което вследствие на ПТП ищцата е получила травматичните увреждания посочени в исковата молба и установени с назначената съдебно медицинска експертиза, а именно: Контузия на главата. Сътресение на мозъка; Контузия на лицето. Охлузвания по лицето; Контузия на шията и гръдния кош. Охлузвания на шията и на гръдния кош; Разкъсно контузна рана на лявото коляно. Лезия на предния голямо пищялен мускул; Настъпило е усложнение – травматична пневмония вдясно,както и е установена причинно следствената връзка между травматичните увреждания и настъпилото ПТП на 20.11.2014 г., както и механизма на тяхното причиняване, установен с назначените експертизи.
В тази връзка оплакванията в жалбата,правени и пред районен съд да не се кредитират показанията на свидетеля Хаджийски,с твърдения,че същият не е очевидец и няма преки впечатления от ПТП съдът намира за неоснователни.Свидетелят възпроизвежда това,което му споделило едно от пострадалите деца,които се намирали в лекия автомобил,а именно,че С. К. се е навела да търси телефона си ,вероятно след почувстваното от нея неразположение.Няма основания да бъдат игнорирани показанията на този свидетел,които се подкрепят и от показанията на свид.Ч.,който твърди,че забелязал автомобил,който криволичел.Твърдението е голословно и по никакъв начин не е опровергано от ответното дружество.
От събраните доказателства от първоинстанционния съд се установява още, че увреждането е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП. На следващо място, съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – С. К., която К. водач на МПС е била длъжна да се съобрази със своето здравословно състояние и да не нарушава забраната на чл. 181, т.4, пр.2 ЗДвП.
Възражението,че водача на МПС е изпаднал в безпомощно състояние,поради което е налице събитие,което не попада в обхвата на застрахователния договор,правено и пред районен съд е неоснователно.В тази насока изложени от районен съд убедителни съображения,които се споделят и от въззивния съд. От заключението по назначената СМЕ и уточнението направено от вещото лице в съдебно заседание, не може да се приеме за безспорно твърдението на ответника, че вследствие на спуканата аневризма Сн. К.не е била в състояние да реагира адекватно и своевременно. Хипотетично, вещото лице допуска възможността спуканата аневризма да стане причина за загуба на управлението, но не може да се ангажира с конкретен отговор в конкретния казус, поради това че тя се е оплаквала няколко дни от главоболие и според него е възможно тогава да е спукана аневризмата, т.е. преди шофирането.Липсват медицински данни и доказателства водача Сн. К. да е изпаднала в състояние на безсъзнание непосредствено преди настъпване на ПТП.Тези изводи не се опровергават и от констатациите на изслушаната от Смолянския окръжен съд СМЕ,вещото лице по която не може да даде оценка с пълна категоричност последвалите ПТП и смърт на водача на МПС поставили ли са водача на МПС С. К. в безпомощно състояние. Липсват медицински данни и доказателства водача Сн. К. да е изпаднала в състояние на безсъзнание непосредствено преди настъпване на ПТП.
Правилно и законосъобразно районен съд приема,че искът при задължителна гражданска отговорност включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние, което съставлява гражданска отговорност в нейния стриктен смисъл, но и с несанкционните задължения по чл. 49 и чл.50 ЗЗД,К. дори при липсата на виновно поведение, следва да се приложи разпоредбата на чл.50 ЗЗД, която урежда правоотношенията, възникнали от вреди, причинени от вещта,в каквато насока има задължителна съдебна практика обективирана в Решение №15/01.06.2012 г. по т.д.№279/2011 г., ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Неоснователна е и жалбата относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. К. изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията (ПТП) от техния вид, характер и времетраене -контузията на главата и сътресенито на мозъка,протекли със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, а не с пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома, поради което се преценяват К. довели до – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, по смисъла на чл. 130. ал. 1 от НК,контузията на лицето и охлузванията по лицето – са довели до – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, по смисъла на чл. 130. ал. 1 от НК,контузията на гръдния кош, охлузванията на гръдния кош към момента на травмата са довели до – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, по смисъла на чл. 130. ал. 1 от НК,контузия и охлузване на шията,което на по–късен етап поради вторично зарастване на това увреждане и получаване на некроза на кожата, се е развило и оформило белег и келоид-те са груби, твърди, над останалата кожа, с розово-чевено-лилав цвят, видими от разстояние, деформиращи и загрозяващи описаната зона,които към момента на изготвяне на експертизата се преценяват К. ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ НА ДРУГИ ЧАСТИ ОТ ТЯЛОТО, по смисъла на чл. 129 от НК,дълбока разкъсно-контузна рана на лявото коляно,която макар и зараснала е офолмила хипотрофичен масивен белег и разтегнат цикатрикс, белегът стои хлътнал под околната кожа с лилаво оцветяване,които се преценяват К. ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ НА ДРУГИ ЧАСТИ ОТ ТЯЛОТО, по смисъла на чл. 129 от НК,както и обстоятелствето,че лечението на тези усложнения на травматичните увреждания не е завършено и К. взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че справедливото обезщетение на ищцата за причинените й болки и страдания, вследствие нанесените й телесни увреждания е сумата 21 000 лева. Справедливото възмездяване на претърпените от процесния деликт болки и страдания изисква отчитане на следната съвкупност от релевантни факти : ищцата е претърпяла травми, в резултат на които претърпяла редица ограничения в ежедневните си дейности, оздравителния процес не е приключил бързо, а физическите и психическите страдания са със сериозен интензитет.Обстоятелството,че пострадалата е в млада възраст -11 годишна,в каквато насока се релевират оплаквания във въззивната жалба не е основание да бъде намален размера на репарацията. Ищцата е получила множество увреждания в тази крехка възраст, подробно установени от СМЕ, К. две от уврежданията представляват средни телесни повреди и са преценени от вещото лице К. обезобразяване на части от тялото,К. в СМЕ са описани всички увреждания, проведеното лечение, интервенции, болките и страданията които е изживяла ищцата. Не могат да бъдат игнорирани показанията на св. Х., който установява, че освен физическата болка, ищцата е изживяла силен емоционален стрес и шок, особено разбирайки за смъртта на Сн. К., настъпила е промяна в психическото u състояние, отказвала да се качва в автомобил, чувства притеснение и неудобство от останалите белези, които й създават дискомфорт, особено отчитайки обстоятелството, че е момиче, навлизащо в пубертетната възраст,К. следва да бъде съобразено и обстоятелството, че част от белезите могат да бъдат заличени единствено по оперативен път, което също води до притеснение и страх.
С оглед гореизложените съображения и поради съвпадане изводите на настоящия състав с изложените от първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено К. правилно и законосъобразно постановено.С оглед изхода на делото се дължат направените разноски,но тъй К. не са своевременно поискани и няма доказателства за техния размер не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд,

Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решени№84 от 21.04.2016 година, постановено по Г.д.№300/2015 година по описа на Златоградски районен съд,К. правилно и законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване ПРЕД Върховен касационен съд с касационна жалба, при наличие на основанията на чл.284 във връзка с чл.280 ал. 1 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


File Attachment Icon
5680889F44BAC939C225806E004303AD.rtf