Редактирай РедактирайЗатвори ЗатвориПечат Печат

Година
05/11/2009
Град
На
04/21
Година
2009
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Радка Свиркова
Секретар:
Руска Тодорова
Членове:

Валентина Бошнякова
Стою Згуров
Съд. заседатели:
Прокурор:
като разгледа докладваното отСтою Згуров
дело
номер
20095400500125
по описа за
2009
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК във вр. с чл. 317 ГПК/обн. , ДВ, бр. 59 от 20. 07. 2007 г. , в сила от 1. 03. 2008г. /.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от ГПЧЕ “Иван Вазов” гр. Смолян, представлявана от директора Р. Х. , срещу решение №38/12. 02. 2009г. , постановено по гр. д. дело №651, съгласно описа на Смолянския районен съд за 2008г.
Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение изцяло. Счита, че то е незаконосъобразно и необосновано. Релевират се съображения, относно неговата необоснованост и искания за отмяната му, както и за отхвърляне на обективно съединените искове, и присъждането на разноски по делото. Жалбоподателят намира извода на първоинстанционния съд, относно незаконосъобразността на извършената промяна на длъжностната характеристика на въззиваемия, в противоречие с императивната правна норма залегнала в чл. 4а от Инструкция №2/29. 07. 1994г. издадена от Министъра на образованието и науката, за необоснован. Като съществен пропуск на първоинстанционния съд е изтъкнато обстоятелството, че той не е отговорил на възражението, че посочената инструкция е отменена и не е пораждала действие, към момента на изменение на длъжностната характеристика, както и че разпоредбите й нямат императивен характер, а са инструктивни. Посочено е, че с 9 ПЗР на ППЗНП/обн. в Д. В. , бр. 68 от 30. 07. 1999г. /, е отменен предходния правилник, който е бил основанието за издаването на инструкция №2/1994г. , поради което следва да се приеме, че и самата инструкция е отменена, съгласно правилото на чл. 13, ал. 1 ЗНА. Релевират се съображения, че съгласно чл. 13,ал. 2 ЗНА в новия правилник за прилагане на ЗНП е допуснато частичното прилагане на Инструкция №2/1994г. , до приемането на държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация, и то единствено относно заемане на длъжностите по чл. 124, ал. 1 и 2 от правилника. Поради това се твърди, че разпоредбата на чл. 4а от инструкцията е била отменена, а промяната на длъжностната характеристика е зависила единствено от преценката на работодателя.
В постъпилия отговор на въззивната жалба от въззиваемия, е посочено, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение. Изразено е становище, че Инструкция №2/1994г. и към настоящия момент е действащ нормативен акт, чиито разпоредби имат императивен характер. Посочва се, че разпоредбата на чл. 13 ЗНА следва да се има предвид единствено при отмяната на даден закон, в случая ЗНП. Законът за народната просвета не е отменян, поради което се твърди, че подобно тълкуване е несъстоятелно. В заключение се отбелязва, че в тази инструкция са осъществени изменения и то след влизането в сила на новия правилник за прилагане на ЗНП, поради което волята на издадателя, както на правилника, така и на инструкцията е била, тя да се прилага изцяло и занапред до приемането на единното образователно изискване за учителска правоспособност.
В съдебно заседание въззивникът ГПЧЕ”Иван Вазов” гр. Смолян, се представлява лично от директора Р. Х. и чрез пълномощника адв. Г., които поддържат жалбата и молят решението да бъде отменено. Излагат се съображения по същество, а именно че с 7 от ПЗР на Правилника за приложение на ЗНП от 10. 03. 2000г. изрично е посочено, че само за длъжностите “учител” и “възпитател” са приложими разпоредбите на отменената Инструкция №2/1994г. , а за останалите длъжности, каквато е педагогическия съветник, правилата й не се прилагат. Цитира се разпоредбата на чл. 7 от НАРЕДБА № 3 от 18. 02. 2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, която, според жалбоподателя дава правото да съответния работодател, в зависимост от това дали раполага с бюджетни средства в рамките на определените делегирани бюджети автономно да прецени дали е необходимо наличието на щат за длъжността “педагогически съветник”. На последно място се посочва, че с въвеждането на системата на делегирани бюджети, на директорите на училища е предоставено правото да определят числеността на персонала и съответните длъжностни характеристики, които задължително следва да се актуализират. Поради това, а и с оглед на обстоятелството, че и на педагогически съвет самият колектив на училището е взел такова решение, директорът е счел за необходимо да бъде назначен не педагогически съветник, а училищен психолог.
Въззиваемият се явява лично в съдебно заседание и с пълномощника си адв. П., те оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено.
Смолянският окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба, отговора и доводите на страните релевирани в съдебно заседание, прецени доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, депозирана в законно установения срок от надлежна страна по делото, а по същество за неоснователна по следните съображения:
Смолянският районен съд е уважил предявените обективно, кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, и частично е уважил обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 3125,08 лева, представляваща обезщетение за времето от 13. 10. 2008г. до 12. 02. 2009г. , през което ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26. 11. 2008г. до окончателното й изплащане.
Първоинстанционният съд е признал за незаконно уволнението на Д. Я., като е мотивирал извода си с това, че в чл. 4а от Инструкция №2/29. 07. 1994г. за изискванията за заемане на длъжността “учител” или “възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, нормативно е определено кои лица могат да заемат длъжностите “педагогически съветник” и “психолог” в едно училище. Това са лицата, които са придобили висше образование на образователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” по специалности от професионалните направления “педагогика” и “психология”, с присъдена професионална квалификация “педагог”, “социален педагог”, “психолог” и / или “учител” и друго професионално направление с присъдена професионална квалификация “учител” и допълнителна професионална квалификация по “психология”. С оглед обстоятелството, че от представените писмени доказателства по делото е установено, че ищецът притежава висше образование по специалността “педагогика”, и поради това, че директорът на училището не е разполагал с правомощието да променя изискванията за заемане на длъжността, Смолянският районен съд е приел, че уволнението е незаконно. Посочил е, че директорът на училището след като първоначално, при назначаването на Д. Я. е преценил, че той е отговарял на изискванията за заемане на длъжността “педагогически съветник”, слкючил е трудов договор с него, то прекратяването на трудовото правоотношение не може да бъде извършено на основанието уредено в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Смоляският окръжен съд, споделя изводите на първоинстанционния съд, но с някои уточнения. На първо място, следва да се отбележе, че възражението на въззивника в производството, относно липсата на мотиви в първоинстанционното решение по отношение на изтъкнатото възражение, за действието и характера на разпоредбата на чл. 4а от Инструкция №2/29. 07. 1994г. , към момента на промяната на длъжностната характеристика на въззиваемия е основателно. Отговорът на това възражение е от съществено значение за правилното разрешаване на спора и въззивната инстанция намира, че следва да се произнесе по този въпрос.
Действително Инструкция №2/29. 07. 1994г. за изискванията за заемане на длъжността “учител” или “възпитател” съобразно придобитото образование,професионална квалификация и правоспособност е издадена от Министъра на образованието, науката и технологиите, на основание чл. 91, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр. 31/14. 04. 1992г. , отм. /. Този правилник е отменен с 9 от новия Правилник за прилагане на Закона за народната просвета/ обн. ДВ бр. 68/30. 07. 1999г. /, в който не е посочено, че изискванията за заемане на учителска длъжност, съобразно придобитото образование и правоспособност се определят с инструкция на Министъра на образованието и науката. Това обаче не означава, че съгласно правилото на чл. 13, ал. 1 ЗНА, инструкцията е изгубила изцяло сила, с отмяната на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр. 31/14. 04. 1992г. /.
В чл. 16, т. 12 от Закона за народната просвета е посочено, че държавните образователни изсквания се отнасят и до учителската правоспособност и квалификация. В чл. 17, т. 2 от същия закон е записано, че Държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 9, 12, 13, 14, 15, 17 и 18 – се приемат с наредби на Министерския съвет. До настоящия момент не е приета Наредба на Министерски съвет, в която да са уредени държавните образователни изисквания касаещи учителската правоспособност и квалификация. В 8, ал. 2 от Закона за народната просвета е посочено, че до приемане на новите държавни образователни изисквания, дейсността на училищата и детските градини се осъществява по сега действащите изисквания. Към настоящия момент, а и към момента на изготвяне на новата длъжностна характеристика, не е бил налице друг нормативен акт, регламентиращ изискванията за заемане на длъжността “педагогически съветник”. Поради това и на основание 8, ал. 2 от ПЗР на ЗНП, нормативно определените и действащи изисквания за заемане на длъжността “педагогически съветник” са регламентирани в чл. 4а, съгласно редакцията му с измененията от бр. 81 от 2003 г. на ИНСТРУКЦИЯ № 2 от 29. 07. 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател" съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност в сила от 12. 09. 2003г.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съгласно правилото на чл. 13, ал. 1 ЗНА, след като Правилника за прилагане на ЗНП, съгласно чийто чл. 91, ал. 4 е издадена Инструкция №2/1994г. е отменен, то и инструкцията на министъра е загубила своята сила. На първо място, следва да се отбележи, че законодателят не борави с родовото понятие “закон” в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗНА. Родовото понятие, което се използва в ЗНА е “нормативен акт”. Поради това, когато става въпрос за отмяна на закон, се има предвид именно понятието “закон”, така както е дадена легалната му дефиниция в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗНА, а именно, че това е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. В случая при изясняване на въпроса, дали Инструкция №2/1994г. с последващите й изменения е действащ нормативен акт, следва да се вземе предвид общата разпоредба на чл. 11, ал. 3 ЗНА, според която нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична рапоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Подобна отменителна разпоредба не е въведена с новия Правилник за прилагане на ЗНА издаден от Министъра на образованието и науката /обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999г. , в сила от 15. 09. 2001г. , нито с измененията на Закона за народната просвета. Напротив, съгласно 8, ал. 2 от ПЗР на ЗНП е допуснато изрично приложението на действащите изисквания, до приемането на новите държавни образователни изисквания. Аргумент в полза на това становище е и обстоятелството, че след приемането на новия Правилник за прилагане на ЗНА издаден от Министъра на образованието и науката /обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999г. , в сила от 15. 09. 2001г. , с който е отменен предходния, е извършено изменение на чл. 4а от Инструкция № 2/1994г. , което изменение е обнародвано в ДВ в бр. 81 от 2003г. и е в сила от 12. 09. 2003г. В този ред на мисли, ако волята на административния орган, в случая министърът на образованието и науката, при издаването на новия правилник за прилагане на ЗНП е била да отмени освен предходния правилник и Инструкция №2/1994г. , то не би следвало да извършва изменения в нея през 2003г. Поради това, с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗНА, се налага извода, че Инструкция №2/1994г. , в редакцията й от 2003г. е действащ нормативен акт, който регламентира в разпоредбата на чл. 4а, какви са държавните изисквания за заемане на длъжността “педагогически съветник”.
Неоснователно е възражението на въззивника в производството, че разпоредбата на чл. 4а от Инструкция №2/1994г. няма императивен характер и не обвързва работодателя, в случая директора на училището да определя какви да бъдат изискванията за заемане на длъжността “педагогически съветник”. Дали една норма има императивен, диспозитивен, декларативен или инструктивен характер, зависи от нейното съдържание, а не от това с какъв подзаконов акт е въведена. Държавните изисквания за заемане на различни педагогически длъжности в сферата на образованието се регламентират с повелителни правни норми, понеже тези изсквания се въвеждат с оглед обществения интерес, а именно заемането на тези длъжности да става от квалифицирани лица, а с тях се реализира и държавната политика в областта на образованието. Поради изложеното, въззивната инстанция намира, че разпоредбта на ал. 4а от Инструкция № 2/1994г. е императивна. Тя дава възможност на работодателите да назначават на длъжността “педагогически съветник” и лица придобили висше образование по специалност от професионалното направление “психология”, с присъдена професионална квалификация “псохолог”, но не и да ограничават, чрез новоизготвена длъжностна характеристика изискванията за заемане на тази длъжност, които са регламентирани нормативно, предвиждайки, че тя може да бъде заемана само от лица притежаващи висше образование по специалността “психология”.
Неоснователно е и възражението изтъкнато от въззивника, във връзка с това, че съгласно разпоредбата на чл. 7 от НАРЕДБА № 3 от 18. 02. 2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, работодателят разполага с автономното право съгласно определения делегиран бюджет да определя щатното разписание и длъжностите, които са му необходими. На първо място тази норма не регламентира подобни правомощия. В тази наредба е регламентирано единствено задължението на директора на училището съгласно чл. 13, ал. 3, при неутвърждаване на плана по ал. 2 или при повторно установяване на просрочени задължения повече от 1/12 от утвърдения бюджет, да предлага нов план за намаляване на разходите, който задължително включва и намаление на числеността на персонала. Следователно тук изобщо не става дума за някакво автономно правомощие на директора да определя щатното разписание на длъжностите, които са му необходими.
Неоснователно е и възражението на въззивника, касаещо провомощията, с които разполага директорът на училището, спрямо което се прилага системата на делегираните бюджети, в частност по отношение на въпроса разполага ли с правомощия да определя числеността на персонала и длъжностните характеристики на служителите в училището. Действително съгласно 69, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009г., директорът на училището, в което се прилага системата на делегиран бюджет, има правото самостоятелно да определя числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището. Това правомощие обаче не означава, че директорът на училището разполага с работодателска автономия да определя различни изисквания за заемане на длъжността “педагогически съветник” от нормативно определените в чл. 4а от Инструкция №2/1994г. Той може да съкрати този щат, ако счете, че в повереното му училище не е необходимо да има педагогически съветник, съобразно правомощието му да определя числеността на персонала, но не и недопустимо да ограничава нормативно определените изисквания за заемане на длъжността, в частност да въведе ограничение в длъжностната характеристика на служителя, като посочи, че за заемането на тази длъжност лицето следва да притежава единствено висше образование по специалността “психология”.
Поради изложеното, Смолянският окръжен съд намира, че въззиваемият Д. Я. е притежавал нормативно изискуемите висше образование по специалност от професионалното направление “педагогика” и присъдена професионална квалификация “педагог”, видно от приетото като писмено доказателство по делото в първата инстанция, заверено копие от диплома за завършено висше образование/л. 28/. Той е отговарял на нормативно определените изисквания за заемане на длъжността, като с оглед на незаконосъобразното изменение на длъжностната му характеристика от 08. 09. 2008г. , първоинстанционният съд правилно е приел, че уволнението му със заповед №106/13. 10. 2008г. на директора на ГПЧЕ “Иван Вазов” гр. Смолян е назаконно, и го е възстановил на заеманата преди това длъжност, като е присъдил и дължимото обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Освен гореизложеното, Смолянският окръжен съд констатира още едно самостоятелно основание за признаването незаконността на уволнението извършено със заповед №106/13. 10. 2008г. на директора на ГПЧЕ “Иван Вазов” гр. Смолян. Цитираната заповед не е мотивирана, в нея не е посочено в какво точно се изразява липсата на необходимото образование или професионална квалификация. Тази нередовност на заповедта за уволнение е още едно достатъчно основание, за да се приеме, че уволнението е незаконно, въпреки че в отправеното предизвестие до въззиваемия, чието връчване е удостоверено с подписите на двама свидетели, е посочено, че за заемане на длъжността се изисква висше образование по специалността “психология”, каквото служителят не притежава. Липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа представляват две отделни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Трудовото правоотношение се прекратява със заповедта на работодателя, а не с отправянето на предизвестие, поради което конкретното посочване в какво точно се изразява липсата на образование или квалификация, следва да бъде направено в самата заповед, защото именно спрямо нея уволненият служител упражнява правото си на искова защита, срещу уволнението.
Във въззивното производство искане за присъждане на разноски по делото и в двете инстанции беше релевирано единствено от въззивника. Въззиваемият не поиска присъждането на разноски по делото пред въззивната инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. С оглед изхода от въззивното обжалване, искането за присъждане на разноски по делото отправено от ГПЧЕ “Иван Вазов” гр. Смолян, следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/12. 02. 2009г. , постановено по гр. дело №651, съгласно описа на Смолянския районен съд за 2008г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГПЧЕ ”Иван Вазов” гр. Смолян, представлявана от директора Р. Х., чрез пълномощника адв. М. Г., за присъждане на разноски по делото, пред двете инстанции.
Копие от решението да бъде връчено на страните, ведно със съобщението за изготвянето му.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от 11. 05. 2009г. , пред Върховния касационен съд.